(Костадин Сирлещов, адвокат)
Една от съществените реформи, които бяха предприети от страна на законодателя по отношение на подпомагането на инвеститорите, бяха приетите последователно от Министерски съвет през лятото на 2003г. и от Народното събрание – през Май 2004г. съществени поправки в Закона за чуждестранните инвестиции (преименуван в Закон за насърчаване на инвестициите), регламентиращи подробно възможнсотите за подпомагането от страна на държавата на инвестициите, които след приемането на закона вече в правната ни действителност не се делят на чуждестранни и местни.
Прилагането на изменения Закон за насърчаване на инвестициите за период от повече от година, след приемането и на Правилника за приложението му, дава възможност за оценка, както на правната същност на направените промени, така и на резултатите от тях.
1. Промените в Закона за насърчаване на инвестициите следваха
принципа на чл. 19 от Конституцията, постановяващ равноправността на субектите
на икономическия живот и свободната стопанска инициатива като основни свои
принципи. Европейското споразумение за асоцииране също предвиждаше предоставянето
от страна на Република България на “третиране, не по-малко благоприятно от
това, предоставено на собствените й компании и граждани” (Чл. 45). Така различията,
които съществуваха на законодателно ниво по отношение на третирането на “чуждестранните”
и “местните” инвестиции бяха премахнати, като мерките за осъществяването им
бяха до значителна степен унифицирани.
Промените в Закона предвидиха и деление на инвестициите на три класа по финансов
признак . Това деление на инвестициите предопределя и видивете мерки и действия,
които държавата следва да предприеме, за насърчаването им. Видивете мерки
са свързани с различната степен и възможнст за ползване на държавно подпомагане,
изразяващо се в: информационно, консултантско и административно обслужване;
съдействие за изграждане на елементи на техническата инфраструктура на инвестициите;
административно облужване от определен служител и други, предвидени в Правилника
за прилагане на Закона.
Съществуващите в проектното финансиране и необходими за структурирането му,
неуредени до този момент в нашето законодателство “писма за подкрепа” на инвестиционен
проект, най-после намериха регламентацията си в Закона за насърчаване на инвестициите.
Разрешителният режим по отношение на придобиване на право на собственост върху
недвижими имоти от дружество с чуждестранно участие са отнасят само за урбанизирани
територии в граничната зона на Репулика България, свързани с националната
сигурност и отбраната на страната, определени от Министерски съвет.
2. Безспорно, поставянето на законодателството по отношение
на инвестициите в пълно сътветствие с изискванията и принципите на Конституцията
е едно от най-съшествените предимства на Закона, които показаха своето значение
и в практиката. Принципното прилагане на основното начало на Конституцията
не намали нито един от видовете инвестиции в страната, а напротив – те достигнаха
максималните си равнища от началото на прехода.
Делението на инвестициите на три класа по финансов принцип също може да се
счита за успешен законодателен прецедент. Тук е особено важно да се добави,
че с натрупаната практика по подпомагането на класовете инветситори, вече
беше време за преусмислянето на някои от видовете инвестиции и нивата на определянето
им. Личното ми мнение, основано на емпиричния опит досега е, че изискванията
за първи, и съответно – втори, клас инвестиционни проекти следва да се занижат
с оглед на по-голямата възмоност специалните мерки, които са предвидени законодателно
за тях, да могат да бъдат реализирани спрямо повече реални инвестиционни проекти.
Това беше направено от страна на законодателя наскоро с изменението и допълнението
на чл. 2 от ПП на ЗНИ. Целесъобразно е, освен регламентирането на възможностите
за подпомагане от страна на служителите на АЧИ, административната йерархия
на съответните служители да бъде законодателно определена, като те са с по-висок
ранг и степен за по-високия клас инвеститори, което ще гарантира в крайна
сметка защитата на държавния интерес от осъществяването на по-съществени инвестиции.
Регламентираната възможност за издаването на писма за подкрепа по отношение
на инвестициони проекти е до значителна степен бланкетна, свързана с възможността
“Министерски съвет с решение да обяви подкрепата си за предложения (от Министъра
на икономиката) проект.” Положителното в тази законодателна регламентация
е, че ясно се посочва компетентния орган и вида на акта, с който се одобрява
Писмото за подкрепа. Посочва се още и иницииращата страна – председателят
на АЧИ предлага на Министъра на икономиката да внасяне на Писмото за подкрепа
за одобрение от страна на Министерски съвет. Практиката на приемането на такива
Писма за подкрепа, за съжаление, не следва изискванията на Закона за насърчаване
на инвестициите. Това е практика, която следва да бъде прекратена от страна
на Министерски съвет, защото по този начин се създава порочност на актовете,
които се прилагат при непълен фактически състав на приемането им.
Разрешителният режим по отношение на придобиване на право на собственост върху
недвижими имоти от дружество с чуждестранно участие са отнасят само за урбанизирани
територии в граничната зона на Репулика България, свързани с националната
сигурност и отбраната на страната, също следва да бъде преосмислен в съответствие
с неправилното и незаконосъобразното му прилагане. Следва да се подчертае,
че приложното поле на тази разпоредба следва да обхване процедуририте по приватизация
на особено важно структуроопределящи национални обекти. Такива пропуски вече
бяха направени на практика. Недостатъчна е и степента на осведоменост на чуждестранните
лица за тези територии – нещо, което също противоречи на духа на иначе доказалия
се в практиката Закон за насърчаване на инвестициите.
