(Костадин Сирлещов, адвокат)
Приемането на Кодексът на международното частно право от
39-тото Народно събрание, публикуването му в бр. 42 на Държавен вестник от
17 Май 2005г. и влизането му в сила без специални изисквания (т.е. 3 дни след
обнародване) веднага постави множество въпроси, с които се сблъскват практикуващите
юристи при работата с това вече действащо право.
Специално място в Кодекса се отделя на признаването и допускането на изпълнение
на чуждестранни решения и други актове в Република България. Това е видно
както предвид извеждането на тази проблематика като основен предмет на Кодекса
(чл. 1, ал.1, т.3 от КМЧП), така и заради детайлната уредба, обособена в Част
4 на нормативния акт, касаеща само и единствено тази проблематика. Едновременно
с това е налице и изрична отмяна на глава 32 от Гражданско – процесуалния
кодекс (&4 от Заключителните разпоредби на КМЧП) регламентираща досега
отношенията по признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни
решения.
Досегашната уредба предвиждаше, че съдът при разглеждане на делото не прави
това по същество, а “само проверява дали представеното решение не съдържа
постановления, противни на законите на Република България или на добрите нрави”
(чл. 306, ал.1 от ГПК (отм.). По начало решенията и чуждестранните съдилища
се признаваха и изпълняваха в Република България по отм. Глава 32 само при
наличието на договор или взаимност (договорна или фактическа взаимност, установена
от министъра на правосъдието).
Новите разпоредби на КМЧП предвиждат 5 условия за признаване и допускането
на изпълнението на чуждестранните решения и други актове по подобие на чл.
307 от ГПК (отм). Прави впечатление разширяването на приложното поле на разпоредбите
по КМЧП – говори се не само за решения (както по ГПК (отм.), а и за “други
актове”. Тези условия са както следва:
1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското
право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени
спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата
на съда (известен опит за формулиране на изключване на приложимостта при случаите
на forum shopping); 2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба,
страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи
на българското право, свързани с тяхната защита (гарантирано е било правото
на защита по lex fori на признаващия съд, както и състезателното начало в
процеса); 3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане
няма влязло в сила решение на български съд (гаранция за стабилността на съдебното
произнасяне, част от съществените и основополагащи принципи в гражданския
процес) ; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане
няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което
е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; (избягване
на възможностите за злоупотреба с постановено чуждестранно решение) 5. признаването
или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред
(общ теоретичен принцип на международното частно право при определяне на границите
за допускане на изпълнението на чуждестранни решения) (Чл. 117 от КМЧП).
Посочените основания са формулирани като цяло правилно, като прави впечатление
известната, макар и не неуместна, теоритизация на използваните от законодателя
термини, например в т.5.
Безспорно, основанията, посочени в т. 5 (обществен ред), т.2 (право на защита и състезателност), както и т.3 (стабилност на решенията) припокриват до голяма степен изискванията по отменените текстове на ГПК (глава 32).
Считам, че съществени проблеми и въпроси по прилагането на
цитираната разпоредба ще създават на практика т. 1(компетентност) и т.4(конкуренция
на основания).
Изключването на привръзките lex loci registrationis, както и на lex patrie
при определянето на компетентността на чуждестранния орган, дори в случаите
когато той е компетентен за произнасяне според българското право, и то по
имуществени въпроси, прави практическото прилагане на разпоредбите за признаването
на чуждестранните решения лимитирано в значителна степен. Произнасянето в
тези случаи от страна на българския съд, който продължава да бъде Софийски
градски съд, ще бъде изключително затруднена поради необходимостта от разглеждането
и съобразяването на обстоятелства със значителна фактическа и правна трудност.
Конкуренцията на основанията, както нарекохме условието по т.4, е едно отклонение
от неписаното, но установено правило от страна на съдилищата по вътрешните
спорове. Принципът “сила на пресъдено нещо” на влезналите в сила съдебни решения,
определя и последвашата невъзможност за наличие на две различни решения с
един предмет, по един спор и между едни и същи страни. Случаите, при които
страните по един спор го предявявят пред различни съдилища, се решава на практика
по правилото “силата на пресъдено нещо има първото решение”, като последващото
решение в тези случаи ще бъде нищожно.
Не така постановява обаче новият КМЧП по отношение на случаите на висящ процес
в страната, когато има влезнало в сила решение на чуждестранен съд. Ако между
същите страни, на същото основание и за същото искане има висящ процес пред
български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението,
чието признаване и изпълнение се иска, то в този случай това е основание за
неизпълнението на чуждестранното решение, което означава, че по този начин
за българския съд (Софийски градски съд) по силата на новия КМЧП се създава
фикция за несъществуването на сила на пресъдено нещо на тези чуждестранни
решения, когато за същия предмет има предходно висящо дело в България. Считам,
че това не е правно и фактически оправдано и ще бъде основание за злоупотреба
с права. Разрешението на чл. 307, б. “г” от ГПК (отм) също създаваще такава
възможност.
Общият извод от посочените пет основания за признаването
и прилагането на чуждестранните решения по КМЧП на Република България е, че
те предвиждат изследването от страна на компетентния съд – Софийски градски
съд на множество правни и фактически обстоятелства, което ще направи процесът
бавен и неефективен, като уредбата съдържа и основания, които на практика
ще доведат до злоупотреба с право. На основание на правоприлагането на новия
Кодекс могат да се установят дефектите на уредбата, които да бъдат отстранени
de lege ferenda, в иначе заслужаващия подкрепа КМЧП.
