Костадин Сирлещов, адвокат
Адвокатската професия, свързана с особено доверие между страните и значителни
отговорности, отдавна е предмет на известна правна регламентация.
Още Конституцията от 1991г. лаконично в чл. 134 казва, че: “ Адвокатурата
е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите
лица при защитата на техните права и законни интереси. (2) Организацията и
редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.”. Свободата и самоуправлението
на адвокатурата, които като основни принципи са прокламиран от Конституцията,
често водят до неразбиране на основните принципи, на които следа да се гради
дейността й. В правната ни система това неразбиране доведе до смесване и неразбиране
на системата от принципи, на които следва да действа адвокатурата.
Една формална причина да се запознаем с основните права и задължения на адвокатите
е приетия наскоро от Висшият адвокатски съвет, в изпълнение на чл.121, ал.1
от Закона за адвокатурата и съобразен с директивите на Европейския съюз и
Етичния кодекс на адвокатите от Европейския съюз, Етичен кодекс на адвоката
(Обн. ДВ. бр. 60 от 22.07.2005 г.), приет от Висшия адвокатски съвет с решение
№ 324 от 08.07.2005 год.).
Безспорно се приема, че при упражняването на професията си българските адвокати
трябва да бъдат водени не само от задължението си да спазват закона и утвърдените
традиции, но и да бъдат носители на най-висшите нравствени добродетели, които
изключват всяко съмнение относно почтеността, гражданското и правното съзнание
на българската адвокатура. Това се налага от ролята на адвоката, произтичащи
от вековните традиции на професията.
Адвокатът има както правни, така и етични (морални) задължения на първо място
спрямо клиентите си, но и към всеки и всички колеги адвокати, както и към
властите и обществото.
Правилата на професионално поведение на адвокатите са правно задължителни
и имат характера на правни норми, скрепени със съответните санкции (дисциплинарна
отговорност).
Основните начала при упражняването на професията са:
1. Независимост – изразяваща се в действия в интерес на своя клиент, в съответствие
със законите и без конфликт на интереси. Това означава:
1.1. ограничаване на действията на адвоката само до предвидените от закона
правни действия и неизвършването на други такива (например не следва да се
допуска адвокат да съветва клиента си доколко договорът за наем, които му
е предоставен за правен анализ, е икономически изгоден за клиента или съответства
на пазарните условия);
1.2. неангажирането с конкретен клиент (случай), когато липсва безпристрастно
отношение на адвоката (поради семейни, икономически и други връзки и зависимости),
или при “конфликт на интереси”. Адвокатът не може да съветва, да представлява
или да действа от името на две или повече страни по един и същи въпрос, ако
му е известно, че съществува противоречие в интересите им.
2. Почтеност - изразяваща се в систематичното спазване на моралните и етични
принципи на професията от страна на адвоката по всяко едно от делата или договорните
му ангажименти.
3. Поверителност – исторически определена като “първостепенно задължение на
адвоката”, тя не следва да се ограничава във времето, освен при изричното
съгласие на клиента. Отчита се и спецификата на дейността на сдруженията на
адвокатите, като това задължение обхваща всички членове и персонал на тези
сдружения.. Единственото изключение от този принцип е в отношенията между
адвокат и клиент, за зашита при спор.
4. Несъвместимост - с определени длъжности и професии. Това са такива длъжности,
които влизат в противоречие със същността на адвокатската професия, ограничават
или премахват независимостта й или накърняват достойнството и доброто й име.
5. Право на разгласа и забрана за реклама – едно традиционно разграничение,
което е трудно да бъде ясно прокарано при съвременните условия. Адвокатът
може да осведомява обществеността за данните относно неговата професионална
дейност, може да предоставя информация за професионалната си дейност чрез
различни средства за масово осведомяване, електронни средства за комуникация,
но не може да се рекламира или да прави сравнение с други адвокати, обещава
конкретни резултати и да обявява имената на клиентите си. Това се отнася и
до изработването на брошури, бланки, табели и визитни картички.
В отношенията си с клиентите, адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента
си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той не може да поема
работа, за изпълнението на която не разполага с време, знае или е бил длъжен
да знае, че не притежава необходимите знания и компетентност, освен ако ще
си сътрудничи с адвокат, притежаващ тези знания и компетентност. Адвокатът
е длъжен при поискване да върне на клиента оригиналните документи, които е
получил във връзка с възложената му работа. Адвокатът не може да се отказва
от поетото представителство освен в предвидените от закона случаи, а когато
го направи, е длъжен своевременно да уведоми клиента, за да може той да организира
защитата си. При възникване на противоречия в интересите на клиентите, адвокатът
е длъжен да се опита да ги помири, а в случай на неуспех да преустанови даването
на съвети, оказването на съдействие и осигуряването на защита или процесуално
представителство в конкретния случай. Заплатеното на адвоката възнаграждение
не може да се поделя с лице, което не е адвокат.
Размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и оправдан,
но не по-нисък от предвидения минимум в наредбата на Висшия адвокатски съвет.
В случаите на процесуално представителство пред съда хонорарът се уговаря
поотделно за всяка инстанция.. Адвокатското възнаграждение може да се уговори
в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото
с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански
дела с нематериален интерес. Адвокатът няма право преди приключването на делото
да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение
се определя като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор. В
случаите, когато клиентът има право на служебна защита или на други форми
на безплатна правна помощ, адвокатът е длъжен да го уведоми за тази възможност.
Правилата относно работата с клиентски средства включват задълженията:
1. Клиентските средства да се държат в отделна банкова сметка и са отделни
от тези на адвоката.
2. Сметка, открита на името на адвоката за клиент, го показва в наименованието
си.
3. Средствата по клиентските сметки, могат да се използват само по предназначението
им.
Адвокатът е длъжен да се застрахова в случаите на професионална отговорност.
При или по повод воденето на делата адвокатът не може да си служи със средства
и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани или непозволени от закона
и адвокатската етика пречки за нормалното развитие на съдебното производство.
Адвокатът е длъжен да се отнася към другите адвокати с уважение и учтивост.
Когато адвокат работи заедно с адвокат от друга държава, е длъжен да държи
сметка за различията, които могат да съществуват между двете правни системи,
техните адвокатури, правата и професионални задължения на адвокатите. Адвокат,
който отправя към колега съобщение, което желае да остане поверително или
което не желае да се тълкува като отказ от права или признаване на права или
задължения или на факти, следва ясно да изрази волята си при изпращане на
съобщението.
Адвокатът не може да иска или приема от друг адвокат или от трето лице възнаграждение
за препоръчването му на клиент или за насочването на клиент. Адвокатът не
може да дава възнаграждение или облага другиму за това, че му е изпратил клиент.
Адвокатът не може без съгласието на своя клиент да встъпва в преговори с противната
страна или с нейния адвокат, както и да встъпва в преговори с противната страна
без съгласието на нейния адвокат. Адвокатът е длъжен да информира своя клиент
за проведените преговори.
При спор между адвокати, те следва да потърсят съдействие на посредник измежду
колегите и в крайна сметка на съответния адвокатски съвет. При спор между
адвокати от различни държави, те не предприемат каквато и да било срещу колегата
си, без предварително да е уведомил адвокатските съвети, към които двамата
членуват, с цел да се даде възможност на адвокатските съвети да съдействат
за постигане на споразумение.
