Костадин Сирлещов, адвокат
В началото на 2005г. Министерски съвет на Република България
прие Кодекс за международното частно право /МЧП/ на Република България. С
право, този законодателен акт е чакан от поколения юристи, с десетилетия е
обяснявана необходимостта от съществуването му. И ако до преди 15 години частните
отношения с международен елемент на бяха дори малка част от частните отношения
в страната, днес ролята и значението на тези отношения са в значителна степен
по-големи. Уредбата на чуждестранните лица в България, семейните и наследствените
отношения с международен елемент, случаите на деликти с участието на чуждестранни
лица, договорите с международен елемент, и други, ще бъдат в значителна степен
улеснени от кодификацията на нормите на международното частно право, предвидени
в проекта на Кодекс. Както обобщава вносителя на законопроекта – Министерски
съвет в мотивите си – значимостта на приемането на Кодекс на МЧП за българския
правопорядък не се нуждае от подробна обосновка.
Правилно в проекта на Кодекса на МЧП е предприет подход за цялостно уреждане
на целия отрасъл на правото, като целта е да се уредят всички аспекти на частноправните
отношения с международен елемент – процесуални и стълкновителни /норми относно
норми/ и по този начин се гарантира до значителна степен безпротиворечивото
регламентиране на широк спектър от въпроси, свързани с МЧП. Проектът е хармонизиран
със съотносимите разпоредби от правото на ЕС, като едновременно с това възможностите
за прилагането на съвременната субективна привръзка – автономията на волята,
тоест свободния избор на приложимо право от страна на страните по правоотношенията,
е разширено.
По примера на детайлната уредба на международния граждански процес в Швейцария
и Германия, проекта на Кодекс, отделя значително внимание на уредбата на материята
на международния граждански процес. Непризнаването на чуждите решения по спорове
/изключителната международна компетентност/ е установена в тесни граници “само
когато това е изрично предвидено” /чл.21 от Проекта/.
Особеното значение на проекта се свързва и с кодификационното му значение,
както по отношение на конкретните разрешения, които съдържа, така и при определянето
на институтите на МЧП като квалификацията, препращането, и особено важните
правила относно установяването на съдържанието на чуждестранното право. Установява
се по много по ясен начин досегашното правило, че правоприлагащият орган е
длъжен служебно да установи съдържанието на чуждото право. Особено важно е
правилото, осигуряващо възможността страните да съдействат при установяване
на съдържанието на чуждестранното право при автономия – това правило ще улесни
в значителна степен правоприлагането и неговата бързина и ефективност.
Материята за приложимото право към правните сделки– глава 6 и на договорите
– глава 10 е в основата на новата уредба и унифицира разпоредбите, които последователно
бяха част от Търговския закон, а понастоящем са уредени в Закона за задълженията
и договорите. Предлага се цялата част 3 от ЗЗД да бъде отменена. Разпоредбите
на Кодекса в тази им част са хармонизирани с Римската конвенция от 1980, известна
още като Конвенцията на ЕС за МЧП. По този начин на субектите от ЕС се гарантира
яснота и предвидимост на приложимото право. Свободният избор на приложимото
право /изричен или мълчалив/ се запазва като основно правило в материята –
чл.92, като изборът може да бъде частичен /по отношение на една част от договора/,
както и последващ /след сключването на договора между страните/. При липса
на избор или недействителност на избора, Кодексът възприема утвърдения сравнително-правен
принцип на приложимостта на правото на държавата, с която договорът има най-тясна
връзка, като се въвежда презумпцията, че това е държавата, в която страната,
която дължи характерната /непаричната/ престация е имала своето обичайно местопребиваване
или главно управление към момента на сключването на договора.
Кодексът за първи път в българското МЧП въвежда специална стълкновителна норма
за индивидуалните трудови договори, като целта е да се обезпечи норма, защитаваща
по-слабата икономически страна по договорното отношение. Защитата, която се
полага на работника по повелителните норми на правото, което би се прилагало
обективно към трудовия договор, се дължи и в този случай, независимо, че е
избрано друго приложимо право.
Когато по време на сключването на договора страните по него са в различни
държави договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма по
правото, приложимо към договора по същество или от правото на една от тези
държави.
Накратко може да се обобщи, че с приемането на Кодекс на МЧП ще се сбъдне
мечтата на поколения академични и действащи юристи, както и ще се създаде
една трайна и хармонизирана уредба на частно-правните отношения с международен
елемент в Република България.
